Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
86
резултата от
60
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
весел
'.
1.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Един остроумен,
весел
о настроен човек е казал: Който иска, той трябва.
Ето защо нашата философия е философия на свободата в истинския смисъл. Тя показва първо теоретично, как трябва да отпадат всички сили и т.н., които биха ръководили света отвън, за да направи след това от човека свой собствен господар в най-добрия смисъл на думата. Когато човекът постъпва морално, за нас това не е изпълнение на дълг, а проява на неговата изцяло свободна природа. Човекът действа не за това, защото трябва, а защото иска. Този възглед е имал предвид също и Гьоте, когато е казал: "Лесинг, който неволно е чувствал известно ограничение, влага в устата на един от своите герои думите: Никой не трябва да трябва.
Един остроумен, весело настроен човек е казал: Който иска, той трябва.
Един трети, несъмнено един образован, прибави към това: Който разбира, той също иска”. Следователно за нашето действане не съществува някакъв друг подтик освен нашето разбиране. Без да се яви някакво принуждение, свободният човек действа според своето разбиране, според заповедите, които сам си дава. Около тези истини се въртеше известния спорен въпрос на Кант и Шилер. Кант стоеше на становището на повелението на дълга.
към текста >>
2.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Една основна черта от неговия характер е изразена в афоризма, който той е поставил на титулната страница във второто издание на „
Весел
ата наука“:
В личността на Ницше живеят онези инстинкти, които правят от човека доминиращо същество. На него му харесва всичко, което проявява сила, и не му харесва онова, което издава слабост. Той се чувства достатъч-но щастлив, когато се намира в условия, увеличаващи силата му. Обича препятствията, противопоставяния-та, защото, като ги преодолява, той все повече съзнава своята сила. Избира най-трудните пътища, по които може да върви човекът.
Една основна черта от неговия характер е изразена в афоризма, който той е поставил на титулната страница във второто издание на „Веселата наука“:
„Живея в моя собствен дом, не следвам чуждите повели, осмивам майсторите, щом сами не са се те осмели.“* Ницше усеща всички начини на подчинение под чужда воля като слабост.
към текста >>
Инстинктивно се стреми към „замъка и тайнството, където е спасен от тълпата, от множеството, от всеобщото.“ („Отвъд доброто и злото“, § 26) Във „
Весел
ата наука“ се оплаква, че му е тежко да „храносмила“ своите съвременници23, а в „Отвъд доброто и злото“ признава, че си причинява опасни стомашни смущения, когато сяда на маса, на която хората се наслаждават на „общочовешка“ храна.
Той обича да търси тайните на своята природа. Избягва обществото на хората. Мисловните му пътища представляват предимно опити за сондажи в търсене на съкровища, скрити дълбоко в неговата личност. Презира светлината, предлагана му от други. Не иска да диша въздуха, вдишван там, където се намират „човешка общност“, „човешки правила“.
Инстинктивно се стреми към „замъка и тайнството, където е спасен от тълпата, от множеството, от всеобщото.“ („Отвъд доброто и злото“, § 26) Във „Веселата наука“ се оплаква, че му е тежко да „храносмила“ своите съвременници23, а в „Отвъд доброто и злото“ признава, че си причинява опасни стомашни смущения, когато сяда на маса, на която хората се наслаждават на „общочовешка“ храна.
Хората не бива да го доближават твърде близо, ако е нужно той да ги изтърпи. 6. Ницше представя една мисъл, едно съждение в онази форма, която е в хармония със свободно действащите житейски инстинкти. Той приема без логическо съмнение възгледи, за които решава животът. По този начин мисленето му запазва сигурен, свободен характер.
към текста >>
3.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
(„
Весел
ата наука“, § 373) Такъв учен не си приписва право да интерпретира преминаващите пред сетивата и разума му световни събития, така че той да властва със своето мислене.
18. Също и в поддръжниците на съвременната наука е вкоренен аскетичният идеал. Разбира се, тази наука се хвали, че е изхвърлила извън борда всички представи, основани на вярата, и се придържа само към действителността. За нея е реално само това, което може да се преброи, изчисли, претегли, види и хване. Фактът, че по този начин „битието се принизява до сервилно аритметическо упражнение и математическа игра“, е безразличен на съвременните учени.
(„Веселата наука“, § 373) Такъв учен не си приписва право да интерпретира преминаващите пред сетивата и разума му световни събития, така че той да властва със своето мислене.
Той казва, че истината трябва да е независима от интерпретациите му, че няма работа с истината, а трябва да оставя световните явления да му я диктуват. До какво е достигнала съвременната наука, съдържаща цялата организация на световните явления, е казал един привърженик на тази наука, Рихард Веле46, в една наскоро излязла книга: „Какво би могъл да открие накрая като отговор духът, който наблюдава света и прехвърля в себе си въпросите за същността и целта на всичко случващо се? Ще се случи, че той, както въображаемо е застанал в противоречие с околния свят, ще се разтвори и в бягство от събития, ще се слее с всички събития. Той няма да „познава“ повече света, ще каже, че вече не е сигурен дали тези, които знаят, съществуват, или те са просто събития. Всичко се случват наистина по такъв начин, че понятието на едно знание може да се изведе прибързано и необосновано.
към текста >>
(„
Весел
ата наука“, § II)
Но Ницше не разграничава нивата на живота в личността. Затова той подценява значението на съзнанието за човешката личност. „Съзнанието е последното и най-късно развитие на органичното и следователно най-незавършено и най-безсилно. От съзнателното произлизат безброй погрешни постъпки, които водят до гибелта на едно животно, на един човек по-рано, отколкото е необходимо, „заради участта“, както казва Омир. Ако не бе толкова силна предпазната връзка на инстинктите, ако тя не служеше като регулатор на обърканите му преценки и фантазии, на неговата повърхностност, лековерност, човечеството, тъкмо поради своето съзнание, щеше да загине“, казва Ницше.
(„Веселата наука“, § II)
Това наистина може да се приеме, но не по-малко вярно е, че човекът е дотолкова свободен, доколкото може да създава мисловни вътрешни подбуди за своята дейност вътре в съзнанието си. Разглеждането на мисловните вътрешни подбуди води още по-далеч. Факт на преживяването е, че тези мисловни вътрешни подбуди, които хората създават от себе си, показват при отделни индивидуалности до известна степен една съгласуваност. И когато отделният човек също е напълно свободен да създава мисли, по определен начин тези мисли се съгласуват с мислите на други хора. От това за свободния следва да приеме основанието, че хармонията в човешкото общество настъпва, когато тя възниква от суверенни индивидуалности.
към текста >>
4.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много
весел
и шеги.
За разбирането на тези неща си помагаме с исторически изследвания, които са направени лесно разбираеми и за неукия посредством редица привлекателно и популярно написани исторически творби. При това се стремим да разширим нашето природознание, за което в същото време не липсват общоразбираеми помощни средства. И накрая намираме в произведенията на нашите велики поети и при изпълненията на творбите на нашите велики музиканти едно внушение за дух и душевност, за фантазия и хумор, които не оставят нищо повече да се желае. Така живеем, така вървим щастливи.“ (Щраус, „Старата и новата вяра“, § 88) От тези думи говори евангелието на тривиална-та житейска наслада. Всичко, което надхвърля тривиалното, филистерът нарича нездраво.
Щраус казва за Девета симфония на Бетовен, че тя е харесвана само от тези, които считат „барока за гениален, безформеното за възвишено.“ („Старата и новата вяра“, § 109) За Шопенхауер месията на филистерството казва, че за една толкова „нездрава и неплодотворна“ философия като Шопенхауеровата човек може да търси не основания, а може да си прави с нея най-много весели шеги.
(„Давид Щраус“, § 6) Филистерът нарича здраво само отговарящото на средностатистическото образование. Като основна нравствена повеля Щраус полага изречението: „Всяко нравствено действие е себеопределяне на отделния човек според идеята на рода.“ („Старата и новата вяра“, § 7) Ницше отвръща: „Преведено ясно и разбираемо, това означава: живей като човек, не като маймуна или тюлен! Този императив за жалост е безполезен и безсилен, защото с понятието човек са свързани и най-различни концепции, например патагонец и магистър Щраус, и защото никой не ще се осмели да каже със същото право: живей като патагонец и живей като магистър Щраус! “ („Давид Щраус“, § 7) Това е идеал от най-жалък вид, предлаган на хората от Щраус. И Ницше протестира.
към текста >>
Това познание е лайтмотивът на „
Весел
ата наука“ (1882).
Става „философ на действителността“ в най-добрия смисъл на думата. В „Утринна заря“ (1881) той описва моралния процес в развитието на човечеството като природен процес. В тази книга показва, че не съществува свръх-земен нравствен световен ред, че няма вечни закони за доброто и злото и че нравствеността е възникнала от действащите природни импулси и инстинкти в хората. Сега пътят вече е свободен за оригиналния странстващ ход на Ницше. Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължение, тогава той е в състояние да освободи личното творчество.
Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882).
Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности. Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега. Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек? “ („Веселата наука“, § 382)
към текста >>
Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-
весел
о, отколкото е имало досега.
Сега пътят вече е свободен за оригиналния странстващ ход на Ницше. Когато свръхчовешка сила не може да наложи на човека някакво обвързващо задължение, тогава той е в състояние да освободи личното творчество. Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882). Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности.
Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега.
Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек? “ („Веселата наука“, § 382) 41. От характеризираното настроение в предходните изречения израства образът на Ницшевия свръхчовек. Той е противоположност на съвременния човек.
към текста >>
“ („
Весел
ата наука“, § 382)
Това познание е лайтмотивът на „Веселата наука“ (1882). Това „свободно“ познание на Ницше сега е освободено от окови. Той се чувства призван да създава нови ценности, след като е разпознал причината за старите и е открил, че те представляват само човешки, а не божествени ценности. Осмелява се да отхвърли противоречащото на неговите инстинкти и да постави на мястото му нещо друго, което съответства на подбудите му: „Ние, новите, безименните, зле разбраните, ние, рано родените за едно далечно бъдеще, се нуждаем за една нова цел от ново средство, именно от ново здраве, по-крепко, по-духовито, по-твърдо, по-дръзновено, по-весело, отколкото е имало досега. Този, чиято душа жадува да изживее целия обхват на досегашните ценности и желания, да преплава край всички брегове на това идеалистично „Средиземно море“, този, който желае да узнае от собствен опит какво е да си покорител и откривател на един идеал... има нужда от по-крепко здраве... И сега, след като сме вървели дълго, ние, аргонавтите на идеала, може би по-смели, отколкото мъдри... като награда изглежда ще ни се разкрие още една неоткрита земя... И сега, след такива гледки, с такава жажда за знание, как бихме се задоволили със съвременния човек?
“ („Веселата наука“, § 382)
41. От характеризираното настроение в предходните изречения израства образът на Ницшевия свръхчовек. Той е противоположност на съвременния човек. Той е преди всичко противоположност на християнина. В християнството възражението срещу грижата за здравия живот е станало религия.
към текста >>
5.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
(в предисловието към второто издание на „
Весел
ата наука“).
Един истински мислител обаче, след като в него възникнат подобни въпроси, пристъпва към изследването на изворите на човешкото познание. За него започва свят на определени философски проблеми. Всичко това не се случва с Ницше. Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката. „Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г.
(в предисловието към второто издание на „Веселата наука“).
Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито. Откриват го и искат да го изложат на ярка светлина.
към текста >>
във „
Весел
ата наука“: „Че дадена интерпретация на света е в правото си да допуска... броене, смятане, теглене, виждане и хващане и нищо друго, това е дебелащина, наивност, в случай, че не е душевно заболяване или идиотщина.“ „Наистина ли искаме по такъв начин битието да бъде принизено до робско упражнение за аритметици и салонна игра за математици?
Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа за учения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно. Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават на пътя! “ (Съчинения, Том X, стр. 341) За съюза на фактологическия смисъл с математиката и механиката Ницше пише следното през 1882 г.
във „Веселата наука“: „Че дадена интерпретация на света е в правото си да допуска... броене, смятане, теглене, виждане и хващане и нищо друго, това е дебелащина, наивност, в случай, че не е душевно заболяване или идиотщина.“ „Наистина ли искаме по такъв начин битието да бъде принизено до робско упражнение за аритметици и салонна игра за математици?
“ (Съчинения, Том V, стр. 330/331) III. Несъмнено при Ницше може да се наблюдава една несвързаност на представите. Там, където би трябвало да има само логически представни асоциации, при него се явяват мисловни зависимости, които се основават просто върху външни, случайни белези, например на звукова прилика на думи, или върху метафорични връзки, които са безразлични на мястото, където се употребяват понятията. На едно място в „Тъй рече Заратустра“, където бъдещият човек е противопоставен на съвременния, откриваме следното развихряне на фантазията: „Действа като вятъра, когато фучи от планинските си пещери: той иска да танцува по собствената си свирка, моретата тръпнат и подскачат под неговите стъпки.
към текста >>
Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „
Весел
ата наука“ и своето усещане.
Не самият гений, само изразната форма на гения трябва да се обяснява по този път. Медицината може да добави важни неща за изясняване на духовния образ на Ницше. Също така ще се хвърли светлина и върху психопатологията на масите, ако първо се разбере духовното естество на Ницше. Ясно е, че не съдържанието на Ницшевото учение му печели толкова много привърженици, а неговото въздействие може би се дължи тъкмо на нездравия начин, по който той представя идеите си. Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му.
Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „Веселата наука“ и своето усещане.
„Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването. Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване. Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр. 3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка.
към текста >>
„
Весел
а наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването.
Медицината може да добави важни неща за изясняване на духовния образ на Ницше. Също така ще се хвърли светлина и върху психопатологията на масите, ако първо се разбере духовното естество на Ницше. Ясно е, че не съдържанието на Ницшевото учение му печели толкова много привърженици, а неговото въздействие може би се дължи тъкмо на нездравия начин, по който той представя идеите си. Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му. Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във „Веселата наука“ и своето усещане.
„Весела наука, това означава вакханалия на духа, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск - търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда - и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването.
Какво чудо е, че при това толкова неразумност и глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване. Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дълги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра...“ (Ницше, Съчинения, Том V, стр. 3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване на мисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важност и взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен.
към текста >>
6.
НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Весел
ата наука („La gaya scienza“).
Ново издание с предговор. Утринна заря. Мисли за моралните предразсъдъци. Първо издание, 1881 г. Ново издание с предговор, 1887 г.
Веселата наука („La gaya scienza“).
Първо издание, 1882 г. Ново издание с предговор, 1887 г. Тъй рече Заратустра. Частите излизат първоначално отделно. Първа част, 1883 г.
към текста >>
Те съдържат следните творби: „Раждането на трагедията“, четвърто издание; „Несвоевременни размишления“, трето издание; „Човешко, твърде човешко“, първи и втори том, четвърто издание; „Утринна заря“, второ издание; „
Весел
ата наука“, второ издание; „Заратустра“, четвърто издание; „Отвъд доброто и злото“, пето издание; „Към генеалогията на морала“, четвърто издание; „Случаят Вагнер“, трето издание; „Залезът на кумирите“, трето издание; „Ницше contra Вагнер“; „Антихрист“; „Стихотворения“.
В Събрани съчинения (1895) е отпечатана за първи път. Стихотворения. В Събрани съчинения, 1895 г. Събрани съчинения на творбите на Ницше в 8 тома излизат през 1895 г. при К. Г. Науман в Лайпциг.
Те съдържат следните творби: „Раждането на трагедията“, четвърто издание; „Несвоевременни размишления“, трето издание; „Човешко, твърде човешко“, първи и втори том, четвърто издание; „Утринна заря“, второ издание; „Веселата наука“, второ издание; „Заратустра“, четвърто издание; „Отвъд доброто и злото“, пето издание; „Към генеалогията на морала“, четвърто издание; „Случаят Вагнер“, трето издание; „Залезът на кумирите“, трето издание; „Ницше contra Вагнер“; „Антихрист“; „Стихотворения“.
Предстои издаването на все още неотпечатани творби от Ницше, както и на негови проекти, фрагменти и др.
към текста >>
7.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
22. „което прави един пътешественик...“:
Весел
ата , Предговор към второто издание.
17. „Ти питаш защо?...“: Тъй рече Заратустр, Втора част, За поетите. 18. „Волята за истина...“: Отвъд доброто и злото, Първа част. 19. „Аз съм призван...“: Йохан Готлиб Фихте, За призванието на учения (Йенски лекции, 1794), Четвърта лекция, Лайпциг (Reclam), стр. 48. 20. „съждения, стойностни съждения по отношение на живота...“: Залезът на кумирите, Проблемът на Сократ. 21. „духовен медосъбирач“: Към генеалогията на, Предговор.
22. „което прави един пътешественик...“: Веселата , Предговор към второто издание.
23. .. .чему е тежко да „храносмила“ своите съвременници: Веселата , Трета книга. 24. „Моето честолюбие...“: Залезът на кумирите, Набези на една несвоевременност. 25. „Какво е най-великото...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, Предислов на Заратустра. 27. „На отшелници ще пея...“: пак там. 28. „И ако някога ме изостави мъдростта...“: пак там.
към текста >>
23. .. .чему е тежко да „храносмила“ своите съвременници:
Весел
ата , Трета книга.
18. „Волята за истина...“: Отвъд доброто и злото, Първа част. 19. „Аз съм призван...“: Йохан Готлиб Фихте, За призванието на учения (Йенски лекции, 1794), Четвърта лекция, Лайпциг (Reclam), стр. 48. 20. „съждения, стойностни съждения по отношение на живота...“: Залезът на кумирите, Проблемът на Сократ. 21. „духовен медосъбирач“: Към генеалогията на, Предговор. 22. „което прави един пътешественик...“: Веселата , Предговор към второто издание.
23. .. .чему е тежко да „храносмила“ своите съвременници: Веселата , Трета книга.
24. „Моето честолюбие...“: Залезът на кумирите, Набези на една несвоевременност. 25. „Какво е най-великото...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, Предислов на Заратустра. 27. „На отшелници ще пея...“: пак там. 28. „И ако някога ме изостави мъдростта...“: пак там. 29. „Своята воля желае сега духът...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За трите метаморфози.
към текста >>
78. „учение за „вечното възвръщане“:
Весел
ата наука и Тъй рече Заратустра, Трета част, Оздравяващият.
Ницше се запознава с Ваг-неровата привърженичка през 1872 г. в Байройт; той живее в нейния кръг между 1876 и 1882 г. в Сорент и Рим. - Мемоарите на една идеалистка, 1876. - Заникът на една идеалистка, Берлин и Лайпциг, 1898.
78. „учение за „вечното възвръщане“: Веселата наука и Тъй рече Заратустра, Трета част, Оздравяващият.
79. „В Дюринговия „Курс по философия“: Ойген Дюринг (1833-1921), философ и националикономист в Берлин, писател на свободна практика; вж. Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Събр. съч. 18. Курс по философия от Дюринг, Лайпциг, 1875. Вж. Рудолф Щайнер, Моят жизнен път, глава XVIII.
към текста >>
8.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост,
весел
ост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
На такива хора духът не показва никакъв дух; затова те го търсят със сетивата. Както виждат да летят облаците във въздуха, така те биха искали да виждат, че летят и духовете. Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления. Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности. При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове.
Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
Така могат да бъдат обвързани крадци, за да не крадат някъде, търговци, за да не търгуват, кораби, мелници, за да не вървят, светкавици, за да не удрят. Това става чрез питиета, мехлеми, образи, пръстени, заклинания; кръвта на хиените е подходяща за подобно използване, всичко това напомня за шекспировия казан на магьосниците. "Не, то напомня за подобно нещо, когато правилно разберем Агрипа. Естествено той е вярвал в неща, в които хората от неговата епоха не можели да се съмняват. Но ние също вършим това днес по отношение на това, което днес важи като "факти".
към текста >>
9.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго
весел
о настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род.
Той влиза в смъртта, както в някое друго събитие на живота. Той се държи така, че дори и у неговите приятели не се пробуждат чувствата, които иначе са характерни за подобни случаи. Федон казва в „Беседа за безсмъртието на душата": “Наистина, аз се намирах в едно странно настроение. Аз не чувствувах никакво състрадание, както изпитва това някой, който присъствува на смъртта на един верен приятел. Толкова блажен ми изглеждаше този мъж в своето поведение и в своите думи, така непоколебимо и благородно умираше той, че аз вярвах: И в долния свят той не отива без една божествена мисия; и там ще се чувствува така добре, както никога никой не се е чувствувал.
Ето защо не ме обзе никаква мекушавост, както би се помислило при този трагичен случай, нито пък някакво друго весело настроение, както това става обикновено при философски занимания, при все че нашите разговори бяха от този род.
Аз се намирах в чудесно настроение и в една необикновена смесица от радост и печал, когато си мислех, че този човек след малко ще умре." И умиращият Сократ поучава своите ученици за безсмъртието. Личността, която има опитност за безсмислието на живота действува тук като едно доказателство съвършено различно от всяка логика, от всички основания на разума. Пред нас не говори един умиращ човек, а самата вечна истина, която се е настанила в една преходна личност. Там, където преходното се разтваря в нищото, там е въздухът, в който може да прозвучи вечността. Ние не чуваме никакви логически доказателства за безсмъртието.
към текста >>
10.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
От майка си
весел
ата природа
И понеже Сетивната Душа прониква и изпълва Душевното Тяло, то се формира според законите на душата, и като носител на наследствеността предава наклонностите, страстите и т.н. от прародителите към потомството. На този факт се основават и следните думи на Гьоте: "От баща си имам телосложението И сериозното поведение в живота;
От майка си веселата природа
И вкуса към поезията". Естествено, гениалността той има нито от баща си, нито от майка си. Тя е, следователно, онази част от качествата на неговата душа, която човешкото същество предава, така да се каже, на физическата наследственост. Веществата и силите, които изграждат физическото тяло, са подобни на онези, които изпълват цялата околна природа. То ги черпи непрестанно от нея и отново и ги връща.
към текста >>
11.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Той еднакво избягва както неистовото
весел
ие така и мрачното отчаяние.
Ако е стигнал до някакво убеждение, той има и доверие в силата на това убеждение. Дори и хиляди неуспехи не могат да го разколебаят. Това е "вярата, която премества планини". Шестото Качество се изразява в постигането на душевно равновесие. Окултният ученик се стреми към умерено и спокойно настроение както в моменти на скръб, така и в моменти на радост.
Той еднакво избягва както неистовото веселие така и мрачното отчаяние.
Нещастието и опасността го заварват готов за действие, също както радостта и успеха. В различните антропософски текстове читателите многократно се натъкват на тези "шест качества", необходими за постигане на Посвещението. Тук трябва да посочим тяхната връзка с онези по-висши душевни органи, които нарекохме "12 листни лотосови цветове". Окултното обучение винаги може да посочи специални указания за ускорено израстване на лотосовите цветове, но и в този случай правилните им форми зависят от споменатите качества. Ако те бъдат пренебрегнати, лотосовите цветове израстват в уродлив вид.
към текста >>
12.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
весел
ба на съществата
Щом силата ми стигне своя връх, във царството ми съществата започват да сияят в дивна красота и бликва ярка светлина от извори и от скали. Разкошни цветове блестят навред
и веселба на съществата
изпълва въздуха със бодри звуци. Ако душата ви се отдаде тогава във битието ми на чистото блаженство, ще полетите на криле духовни в световното начало.
към текста >>
13.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И вместо
весел
о дете,
И свързано с това бе всичко, което в моята душа израсна до днес от детските години. Духовното усещане в сина ми умря във сянката на мрачната наука.
И вместо весело дете,
човек израсна, с душа и със сърце, изпразнени и пусти. А ти сега дори желаеш да заплатя каквото ти дължат.
към текста >>
14.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и
весел
о танцуващи, за вас са
по-рядко питате какво желаят красивите магични същества. Обръщате внимание по-често на тези, с лик достоен, сериозен, а другите, изпълнени със радост
и весело танцуващи, за вас са
наистина мистично неприятни. КАПЕЗИЙ Фелиция, не се съмнявам аз, че също тъй и истинският смисъл на тези чудни същества по-късно
към текста >>
15.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят
весел
и и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни.
Даващият тон ботаник на онова време, Лине, казва върху разнообразните видове в света на растенията, че съществуват толкова много такива видове, колкото "различни форми са били създадено в Началото". Който има такова мнение, той може само да полага усилия да изучава свойствата на отделните форми и грижливо да различава тези форми едни от други. Гьоте не можеше да се съгласи с едно такова разглеждане на природата. "Това, което Лине се стараеше да отделя насила едно от друго, то според най-вътрешната потребност на моето същество трябваше да се стреми към съединение". Той търсеше онова, което е общо на всички растения, на всички растителни видове.
При неговото пътуване в Италия този общ първообраз във всички растителни форми му стана все по-ясен: "Многото растения, които иначе аз бях свикнал да виждам само в кофи и саксии, даже през по-голямата част на годината зад стъкла, тук стоят весели и свежи под свободното небе и изпълнявайки тяхното определение, те ни стават по-ясни.
Гледайки толкова много нови и обновени форми, отново ми дойде старата мисъл, дали между това множество не бих могъл да открия първичното растение /прарастението/? такова първично растение трябва все пак да съществува; иначе по какво бих познал, че тази или онази форма е растение, ако всички те не бяха създадени по един образец? " Друг път той се изказва върху това първично растение: То "става най-чудното създание на света, за което самата природа трябва да ми завиди. С този модел и ключа за него можем тогава да измислим още растения до безкрайност, които трябва да бъдат логически, т.е., които, макар и да не съществуват, въпреки това биха могли да съществуват и не само нещо като художествени или поетически сенки и схеми, а имат една вътрешна истинност и необходимост".
към текста >>
16.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова
весел
о и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
И трите девойки бяха неизказано красиви и очарователни, и сякаш подсилваха красотата на Лилия; но все пак всеки трябваше да признае, че тяхната прелест не може да се сравнява с нейната. В същото време Красивата Лилия нежно се взираше в прекрасния мопс. Тя се наведе, докосна го и в същия миг кученцето скочи на краката си. То бодро се огледа наоколо, започна да тича насам натам, но побърза да се върне при своята благодетелка, за да я поздрави най- сърдечно. Тя го взе в ръцете си и го притисна до себе си.
„Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова весело и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
Но тази веселост, тези очарователни шеги бяха прекъснати от появата на тъжния Момък. Той пристъпи в онзи свой вид, който ние вече добре познаваме; само дневната жега го беше изтощила още повече, а в присъствието на любимата той беше побледнял още по- силно. На ръката си носеше ястреба, който беше при тихнал като гълъб, с увиснали криле. „Не е много любезно", каза Лилия, „да показваш пред очите ми това омразно животно, този хищник, кой то днес уби моя малък песнопоец." „Недей да обвиняваш клетата птица!
към текста >>
Но тази
весел
ост, тези очарователни шеги бяха прекъснати от появата на тъжния Момък.
В същото време Красивата Лилия нежно се взираше в прекрасния мопс. Тя се наведе, докосна го и в същия миг кученцето скочи на краката си. То бодро се огледа наоколо, започна да тича насам натам, но побърза да се върне при своята благодетелка, за да я поздрави най- сърдечно. Тя го взе в ръцете си и го притисна до себе си. „Колко си студено", извика тя, „но макар и в теб да е останал само половин живот, бъди ми добре дошъл; аз нежно ще те обичам, ще си играя с теб, ще те милвам и винаги ще те притискам до себе си." После тя го пусна, гонеше го от себе си и отново го викаше, шегуваше се толкова мило, толкова весело и невинно си играеше с него на тревата, че човек просто се увличаше от нейната радост, също както по-рано страдаше, покъртен от нейната мъка.
Но тази веселост, тези очарователни шеги бяха прекъснати от появата на тъжния Момък.
Той пристъпи в онзи свой вид, който ние вече добре познаваме; само дневната жега го беше изтощила още повече, а в присъствието на любимата той беше побледнял още по- силно. На ръката си носеше ястреба, който беше при тихнал като гълъб, с увиснали криле. „Не е много любезно", каза Лилия, „да показваш пред очите ми това омразно животно, този хищник, кой то днес уби моя малък песнопоец." „Недей да обвиняваш клетата птица! " отвърна Момъкът; „по-скоро оплаквай себе си и своята съдба, и ме остави да споделя тъжната участ на моите приятели."
към текста >>
Ето защо и появата на старата жена в компанията на двата
весел
и пламъка, беше за всички една много приятна изненада; те бяха разпилели доста своето злато и сега се появиха доста изтънели, но пък толкова по-вежливо се отнесоха към принцесата и нейните компаньонки.
", обърна се той към Змията, като седна на една почвена издатина до нея и освети мъртвото тяло на младежа. „Донесете мъртвото канарче и го поставете също в кръга! " Девойките взеха малкото мъртво телце от кошницата и направиха каквото им поръча старият мъж. Междувременно Слънцето беше залязло и когато мракът се сгъсти, не само Змията и лампата на Стареца започнаха да светят, но и воалът на Лилия заблещука с мека светлина, която освети като нежна утринна зора нейното побледняло лице и бялата и одежда, придавайки й безкрайно очарование. Всички се спогледаха спокойно; тревогата и скръбта бяха смекчени от една нарастваща надежда.
Ето защо и появата на старата жена в компанията на двата весели пламъка, беше за всички една много приятна изненада; те бяха разпилели доста своето злато и сега се появиха доста изтънели, но пък толкова по-вежливо се отнесоха към принцесата и нейните компаньонки.
С най-голяма увереност и доста подчертано те изрекоха почти обикновени неща, но особена чувствителност те проявиха към очарованието, което светещият воал разпръскваше като сияние над Лилия и нейните придружителки. Те сведоха поглед в тихо смирение, а възхвалата за тяхната красота ги правеше още по-прекрасни. Всички бяха обзети от някакво удовлетворение и спокойствие, с изключение на Старицата, която независимо от уверенията на нейния мъж, че ръката и няма да се смалява, докато я осветява неговата лампа, непрекъснато повтаряше, че ако така продължи, още преди полунощ тя ще загуби тази скъпа част от своето тяло. В това време Старецът с лампата слушаше разговора на Блуждаещите Светлини с голямо внимание и беше доволен, че така Лилия малко се поразсея и ободри.
към текста >>
Стана ясно, че оттегляйки се, Блуждаещите Светлини искаха да се позабавляват още веднъж и сега те
весел
о разпръскваха златото от крайниците на рухналия Цар.
съвзеха и станаха прави, докато в същото време Царят и неговата свита слязоха в олтара, отправяйки се през тайни галерии към техния дворец; а хората се разпръснаха из храма, за да задоволят своето любопитство. С удивление и страхопочитание те разглеждаха тримата изправени Царе, макар че изпитваха двойно по-голяма жажда да узнаят що за безформена купчина се крие под килима в четвъртата ниша, защото който и да беше вътре някоя благородна ръка беше поставила едно великолепно покривало върху рухналия на пода Цар, така че ничий поглед да не проникне до него и ничия ръка да не посмее да го докосне. Удивлението на хората не би имало край и те сами биха се премазали в общата блъсканица, ако тяхното внимание не се беше отново насочило към голямото пространство около храма. Там неочаквано, сякаш от въздуха, започнаха да се сипят златни монети; те закънтяха по мраморните плочи и най-близко разположените пътници се втурнаха да ги събират; после чудото отново се повтори, ту на едно, ту на друго място.
Стана ясно, че оттегляйки се, Блуждаещите Светлини искаха да се позабавляват още веднъж и сега те весело разпръскваха златото от крайниците на рухналия Цар.
Известно време хората алчно се втурваха насам и натам, блъскаха се и падаха, дори след като златните монети престанаха да се сипят от небето. Накрая те постепенно се успокоиха, всеки тръгна по своя път; мостът и до ден днешен гъмжи от пътници, а храмът е най- посещаваният по цялата Земя.
към текста >>
17.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха
весел
и и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории.
А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас. Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там.
Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории.
Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“. В него разказваше как един мъж, който обича жена си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума! “ У Формей по този повод сигурно щяхме да чуем разсъждения от културно-исторически характер. У Вилборн се смеехме така, че чак столовете затрещяваха. Формей изглеждаше като светски мъж у Вилборн, а Вилборн у семейство Формей – като игуменка.
към текста >>
18.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална
весел
ост.
Какво различие в начина на проявяване на страст у различните национални типове! През Коледния ден пристигнах в Херманщат. Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци. Там те живееха сред румънците и маджарите. Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види.
Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост.
Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци. Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите. Тази топлина живееше в душата ми, когато, заедно със старите и новите си приятели, загърнат в дебели кожи, предприех пътуване с шейна през ледения мраз и скърцащия сняг на юг към Карпатите (трансилванските Алпи). Черен, залесен отвесен планински скат, когато се приближаваш към тях отдалеч; дива, насечена, често всяваща ужас планинска местност, когато вече си там. Съсредоточие на всичките ми преживявания там беше моят дългогодишен приятел.
към текста >>
19.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
от майка си -
весел
ият нрав
Следователно човек се вмества в това, което може да се нарече наследствена линия; и, както е известно, той носи дълбоко в себе си, в сърцевината на същността си, качества, които трябва да изведем изцяло от наследствеността. Наистина, много неща у човека могат да станат обясними за нас, ако познаваме, така да се каже, неговото родословие. Каква дълбока истина се съдържа в изреченото от дълбокия познавач на човешката душа, Гьоте, по отношение на собствената му личност: От баща си имам снагата и сериозността в живота,
от майка си - веселият нрав
и охотата на разказвача. Тук виждаме, как големия познавач на човека, Гьоте, се вижда принуден да се позове на моралните качества, когато говори за унаследените качества. Всичко това, което смятаме за низхождащо от прадедите към потомците, ни обяснява до известна степен отделния човек, но тъкмо само до известна степен. Онова, което човек е наследил от дедите си, разкрива само една страна от неговата същност. Разбира се, съвременният материализъм търси всичко възможно у човека в наследствената му линия, иска да изведе дори духовната същност на човека, духовните му качества от наследствеността и не се уморява да обяснява, че дори гениалните качества на една личност стават обясними, когато открием следите, признаците на тези качества у този или онзи прародител.
към текста >>
Забележете този характерен поглед, който се проявява още у сангвиничното дете и който бързо се насочва към нещо, но също толкова бързо се отвръща от него; това е един
весел
поглед; една вътрешна радост и
весел
ост светят в този поглед, в който се изразява това, което идва от дълбините на човешката природа, от подвижното астрално тяло, което преобладава у сангвиника.
Целият човек представлява отпечатък на тази най-дълбока своя същност, която ни се разкрива по този начин. Но тук естествено не става дума за това да твърдим, че холерикът е нисък, а сангвиникът висок. Можем да сравняваме фигурата на човека само с неговия собствен ръст. Всичко зависи от това, в какво съотношение се намира ръстът спрямо цялата фигура. Погледнете сангвиника!
Забележете този характерен поглед, който се проявява още у сангвиничното дете и който бързо се насочва към нещо, но също толкова бързо се отвръща от него; това е един весел поглед; една вътрешна радост и веселост светят в този поглед, в който се изразява това, което идва от дълбините на човешката природа, от подвижното астрално тяло, което преобладава у сангвиника.
То ще работи върху другите звена в своя подвижен в себе си живот. То ще направи и външния образ на човека толкова подвижен, колкото е възможно. Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете като израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло. Астралното тяло притежава склонността да образува, да оформя. Вътрешното избива навън; затова сангвиничният човек е строен и гъвкав.
към текста >>
Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го раз
весел
ява.
Меланхоличното дете е предразположено към болката; то има предразположение към болката, към неудоволствието; те са заседнали в душата, тях не можем да изкореним, но можем да ги пренасочим. И тук има едно средство: да показваме на меланхоличното дете преди всичко, как един човек може да страда. Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка. Ето за това става дума. Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност.
Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява.
Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено. Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана болка. Пренасочете детето като му покажете, че в света има страдание. То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита болка.
към текста >>
20.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното -
весел
ие, а в радостта - характер.
Има занимания с изкуство, които са подходящи за съответната училищна възраст. Като възпитатели не трябва да говорим твърде много за това, че едно или друго изкуство е „полезно" за изграждането на тези или онези човешки способности. В случая изкуството съществува заради самото изкуство. Като педагози ние трябва така да обичаме изкуството, че да не лишаваме детето от възможността да изживява неговите въздействия. Едва изкуството пробужда разума за истински живот.
Чувството за дълг узрява, когато поривът за действие овладее материята свободно и с художествен усет Художественият усет на възпитателя внася душевна сила в училището, внася в сериозното - веселие, а в радостта - характер.
Чрез разума природата може да бъде само разбрана; едва чрез художествения усет тя може да бъде изживяна. Детето, на което е обяснено как да разбира, узрява за „умението"; а детето, приобщено към изкуството, узрява за „творчеството". В „умението" човек се изразходва; в „творчеството" той израства, благодарение на своите умения. Детето, което моделира или рисува, макар и все още несръчно, пробужда в себе си душевния човек. Детето, което е приобщено към музикалното или поетично изкуство, усеща как човешката природа се подчинява на една невидима душевна сила.
към текста >>
21.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Дори и този, който усърдно чете Антропософия, трябва да има едно
весел
о, приповдигнато чувство, когато отива на среща на антропософи, защото той се радва на хората, които ще намери.
Но ако се остане само с четенето на антропософски текстове или, ако Антропософията се поднесе само като едно учение, тогава е правилно човек и сам чрез лекциите да може да постигне това, което събранията поднасят. Всеки, който отива на антропософска събиране, би трябвало да има чувството, че там той ще открие нещо повече, отколкото когато просто самостоятелно изучава Антропософия. Би трябвало да можем да ходим на събиранията, защото там ще открием хора, заедно с които с удоволствие да искаме да се занимаваме с антропософия. В антропософската литература се открива един светоглед. В антропософските събирания би трябвало човека да открие човека.
Дори и този, който усърдно чете Антропософия, трябва да има едно весело, приповдигнато чувство, когато отива на среща на антропософи, защото той се радва на хората, които ще намери.
Той би трябвало да може да се радва дори и да приеме, че няма да чуе нищо ново, което да не е приел вече от дълго време. Ако открием нов член в групата не трябва да изпитваме задоволство, че антропософията отново е спечели ла нов привърженик. Той не би трябвало просто да си помисли: "Тук отново е един, на когото може да се прелее Антропософия"; той би трябвало да има едно усещане за човешкото, което идва заедно с новия член в антропософската група. В Антропософията от значение са истините, които чрез нея могат да бъдат разкрити; в Антропософското общество от значение е животът, който се поддържа в него. Нищо по-лошо не би могло да има от това по оправдан начин да възникне мнението: "Колкото и ценна да е антропософията, предпочитам да отида някъде другаде, ако искам да се приближа до хората, вместо да отида там, където антропософите със самодоволство фанатично ще ме затрупват с теоретични мисли и ще казват: "Ако не мислиш като мен, ти си само половин човек".
към текста >>
22.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
всичко, което се отнася за общението на човека с външния свят "От майка ми
весел
ата натура и поетичната дарба", т.е.
Напротив всичко, което е подвижност на душата, на интелектуалността, то се предава по наследство от майката. Но има една интересна разлика, която само трябва да бъде наблюдавана, която може да бъде наблюдавана, когато разглеждаме целия обсег на живота. Тогава ще намерите навсякъде доказателства за това. А именно по отношение на пола се показва при това една огромна разлика. Можем да кажем: Общо взето за един син отношението към бащата и майката е описано по един чудесен начин в думите на Гьоте: "От баща си имам телосложението и сериозното поведение в живота", т.е.
всичко, което се отнася за общението на човека с външния свят "От майка ми веселата натура и поетичната дарба", т.е.
цялата особеност на духовния живот. Но ако разгледаме сега дъщерята, констатираме по един странен начин, че при дъщерята качествата на бащата се явяват така, че сега те са повдигнати с една степен от природата на волевите импулси, от природата, която се изразява повече в общението със заобикалящия свят в душевното. Ето защо от един баща това важи естествено само при еднакви обстоятелства -, който навсякъде действува смело, който проявява жив интерес към това или онова и с това в своето общение с окръжаващия свят проявява известна сериозност, дъщерята взема тези качества така, че те са повдигнати в областта на душевното. Такава дъщеря проявява сериозен душевен живот, превърнала е характерните черти на бащата в душевни прояви, тя прави по-подвижно това, което у бащата е по-сковано. Така щото най-важните качества, които при бащата се явяват повече външно, при дъщерята те се показват повече овътрешнени.
към текста >>
23.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
дори за пръчката на
весел
о дете
Тъй в тинята да се не стъпва, и на паметта да се не поверява, че святото да става за играчка на софистите, която там за левче да продават, за мантия на учените лицемери,
дори за пръчката на весело дете
и тъй накрая празно да остане, че само като ехо от езици чужди животът негов да се храни. Не носеха честта ти, дори скъпернически, о, богиньо,
към текста >>
24.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно
весел
ие.
Има възможност да се вижда всичко, което се намира около нас, образ на външната душевност. Хората вървят по Земята, и Земята за тях е конгломерат от скали и камъни. Но човекът трябва да се научи да разбира, че всичко около него е истинско физическо изразяване на духа на Земята. Както в тялото има душа, така и планетата Земя се явява външен израз на присъщия и дух. Когато хората ще започнат да гледат на Земята както на човека с тяло и душа, само тогава те ще разберат това, което е имал в предвид Гьоте, когато е казвал: "Само символ всичко е тленно".
Ако по лицето на човек се стича сълза, вие няма да започнете да изчислявате по законите на физиката, бързо или бавно те се стичат: вие виждате в нея израз на вътрешна душевна печал, точно както усмивката се изразява вътрешно душевно веселие.
Ученикът трябва да се извиси до такова отношение, за да върви по ливадата и да вижда във всяко цвете външния израз на някакво живо същество, изражение на вътрешния дух на Земята. Някои цветя ще бъдат за него тогава като капещи сълзи, а други мимика на духа на Земята. Всеки камък, всяко растение, всяко цвете, всичко ще бъде за него външен израз изражение на духа на Земята. Неговото олицетворение, което говори с човек. И всичко преходно ще стане за този човек подобие на изразеното вечно в него.
към текста >>
25.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Когато човекът е
весел
и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна.
За да обикаля Луната по своята орбита и за да следва своите фази, чиито последици са навсякъде във видимия свят на нашата Земя, са необходими усилията на цели войнства от елементарни Същества. И за тази цел по-висшите Същества отново е трябвало да омагьосат, да оковат други, по-низши Същества. Пред ясновиждащия поглед винаги се открива следното: Когато Луната расте, определени духовни Същества непрекъснато се издигат от едно по-долно в едно по-горно царство. За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека.
Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна.
Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна. Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества. А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост. И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества.
към текста >>
Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и
весел
нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества.
За да има обаче порядък, когато Луната намалява, друга категория елементарни Същества се налага да бъдат омагьосани в едно по-долно духовно царство. Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна.
Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества.
А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост. И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества. Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят. Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове. А когато поради мрачното си настроение и хипохондрия той оставя елементарните Духове такива, каквито са за да бъде поддържана ритмичната смяна на Лунните фази тогава тези Духове се оказват омагьосани, здраво оковани и трябва отново да се родят заедно с човека при неговата следваща инкарнация.
към текста >>
А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко
весел
ост.
Тази трета категория елементарни Същества също е в непрекъсната връзка с човека. Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна. Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества.
А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества. Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят. Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове. А когато поради мрачното си настроение и хипохондрия той оставя елементарните Духове такива, каквито са за да бъде поддържана ритмичната смяна на Лунните фази тогава тези Духове се оказват омагьосани, здраво оковани и трябва отново да се родят заедно с човека при неговата следваща инкарнация. Така изглежда третата категория елементарни Същества, които или биват освобождавани при смъртта на човека, за да се върнат в тяхната родина, или трябва отново да слязат на Земята при следващата инкарнация на човека.
към текста >>
И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият
весел
или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества.
Когато човекът е весел и се намира в добро разбирателство със света, когато със своя жизнерадостен нрав вижда най-вече добрата страна на нещата, тогава той непрекъснато освобождава онези елементарни Същества, които са оковани в намаляващата Луна. Елементарните Същества просто влизат в него и благодарение на своето душевно спокойствие, на своята приветливост и на своето хармонично светоусещане, той непрекъснато ги освобождава. А тези елементарни Същества, които проникват в намръщения, раздразнителен, винаги недоволен и раним от най-малкото нещо човек, те остават в онова състояние на омагьосаност, в което са се намирали през периода на намаляващата Луна. Да, има хора, които благодарение на своята вътрешна хармония и весел нрав, действуват като истински освободители спрямо голям брой елементарни Същества. А чрез своите мрачни настроения, чрез своето вечно недоволство и досада, хората стават един вид затворнически надзиратели на онези елементарни Същества, които те биха могли да освободят, ако можеха да изпитат поне малко веселост.
И така, Вие виждате, че душевното настроение на отделния човек има значение не само за него, че неговият весел или мрачен нрав веднага предизвиква освобождаване или оковаване на цели войнства от елементарни Същества.
Душевното настроение на човека веднага предизвиква промени и в най-отдалечените кътчета на духовния свят. Тук ние стигаме до третото важно място от Бхагавад Гита: Ето виж, когато с доброто си настроение един човек освобождава елементарните Духове, както това става във фазата на нарастващата Луна, тогава след като човекът мине през Портата на смъртта, тези освободени Духове вече могат да се върнат във висшите светове. А когато поради мрачното си настроение и хипохондрия той оставя елементарните Духове такива, каквито са за да бъде поддържана ритмичната смяна на Лунните фази тогава тези Духове се оказват омагьосани, здраво оковани и трябва отново да се родят заедно с човека при неговата следваща инкарнация. Така изглежда третата категория елементарни Същества, които или биват освобождавани при смъртта на човека, за да се върнат в тяхната родина, или трябва отново да слязат на Земята при следващата инкарнация на човека. И накрая ние стигаме до една четвърта категория елементарни Духове: Онези, които причиняват движението на Слънцето и неговия годишен кръг, както и смяната на сезоните.
към текста >>
26.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От майка си
весел
ата природа
Когато астралното тяло прониква етерното тяло, там се намира следователно всичко, което ще даде от вътре форма на човека. Това, което прави един човек да прилича на друг, това е една сила, която действува от вътре; тя не за виси от физическото тяло, а от етерното и астралното тяло. От това може да се почувствува, че майчинският елемент ни прониква в нашето етерно тяло и в нашето астрално тяло, що се отнася за това, което дава на физическото тяло формата, която му е предадено, от Аза, то е бащино наследство. От баща си съм наследил телосложението И сериозното отношение към живота,
От майка си веселата природа
И поетичната фантазия. . . Тези стихове на Гьоте са едно истинско тълкуване на това, което аз описах схематично. "от баща си съм наследил телосложението", и т.н... именно това, което се оформя чрез работата на Аза; идеите, дарбата да съчинявам, въображението, това са качества на етерното и астрално тяло. Често пъти великите хора изразяват това, което можем да разберем обикновените идеи; но да приложим сега към Христовото Събитие това, което видяхме, и нека се запитаме, дали човешкото развитие би могло да се продължи както в следатлантските времена, ако не беше станало това събитие.
към текста >>
27.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
от майка си
весел
ия нрав
Това което хората свързват най-вече с волята и със силата, с царствения елемент ако можем да си послужим с този технически израз за него тези, които бяха наясно с тайните на съществуванието, добре знаеха, че то се предава чрез бащиния елемент. Но това, което е свързано с душевната страна на живота, с мъдростта и с вътрешната подвижност на Духа, то се предава чрез майчиния елемент. И Гьоте, който беше проникнал дълбоко в тайните на съществуванието, загатва за тази зависимост по следния начин: От баща си имам осанката и сериозното отношение към живота,
от майка си веселия нрав
и охотата на разказвача. една истина, която лесно може да се потвърди от всеки. Телосложението, осанката, целият външен облик, както и „сериозното отношение към живота" са неща, свързани с характера на Аза и наследявани по бащина линия. Ето защо Соломоновият Исус преди всичко трябваше да наследи от бащиния елемент инициативата и сялата, понеже неговата мисия изискваше да бъдат физически употребени в земния свят тъкмо онези сили, които пулсират в божествения свят. Евангелистът Матей изразява това по един забележителен начин.
към текста >>
28.
Лекция втора
GA_126 Окултна история
Тя често пролива сълзи, обича
весел
ите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия.
Тя говори малко и показва удивителен ум; когато говори, гласът й е приятен, както и подобава на жените. В яденето е умерена, още по-умерено пие вино. Красивите коне и оръжия й доставят удоволствие. Въоръжени и благородни мъже тя обича много. Многолюдни събирания и разговори са неприятни на Девата.
Тя често пролива сълзи, обича веселите лица, понася нечувани трудности и е толкова ревностна във воденето на войската и носенето на оръжие, че остава в пълно снаряжение без прекъсване по шест денонощия.
Тя казва, че англичаните нямат права върху Франция и затова, както тя говори, Бог я е пратил, за да ги изгони и победи, но само след предварително увещаване. На краля оказва най-голямо почитание; казва, че той е любим на Бога и се намира под особена защита, затова и ще бъде запазен. За херцога на Орлеан, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но само след като, към англичаните, които го държат в плен, бъде отправен призив да го освободят. И за да завърша, светлейши принце, моето донесение: става и стана много още по-удивително от това, което мога да ви опиша и изразя с думи. В същото време, когато ви пиша това, назованата Дева вече се отправи в околностите на града Реймс в Шампан, където спешно замина кралят за своето помазване и короноване с Божията помощ.
към текста >>
29.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче да се справим с
весел
ието и радостта е трудно.
И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора. Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота! Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение.
Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим. Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва.
към текста >>
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до
весел
ието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма!
Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно. Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим.
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма!
– И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената. Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
към текста >>
30.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Който пее с
весел
глас, не за смърт се готви,
От развалините ти роди се, в развалини отново ще преминеш! – – – Но градът не е съгласен! Ето чуй: От кулите му Камбаните тъй радостно кънтят.
Който пее с весел глас, не за смърт се готви,
От камбаните се леят неговите песни. – – – Около храма, от сиви камъни граден, В залите му вътре и в полетата навън, Събират се мъже с погледи сурови,
към текста >>
31.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
нощта, Огънят тъй приятен и
весел
, но и тъй
Благословен бъди, Господи Боже, заради нашата сестра, Водата, тъй прекрасна, смирена и чиста. Благословен бъди, Господи Боже, заради нашия брат, Огънят, който ни стопля в
нощта, Огънят тъй приятен и весел, но и тъй
могъщ и страшен. Благословен бъди, Господи Боже, заради нашата майка, Земята, която ни дарява с прехрана и сили, с плодове, цветя и уханни треви." Нали разбирате, че тук нещата са усетени извън всяко себесъзнание, че опияняващата сила на сърцето е тази, която прониква в недостъпните за сетивата сфери.
към текста >>
32.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние се разболяваме или сме здрави, имаме
весел
о настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни.
Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното мислене, понеже обикновеното съзнание не достига дотам. Но това, което е недостижимо за обикновеното съзнание, е достижимо за подсъзнанието. И в онова полусъзнателно състояние, което е налице при съня, някои неща, които са останали, които, така да се каже, са спестени, се изваждат нагоре, избиват навън. Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето действие по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето действие навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем буквите. Бел пр/.
Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни.
/*Когато е реакция на външно събитие. Бел. пр/. Много съдби биха ни станали понятни, ако знаехме какво е потънало през изминалите години в скритите душевни дълбини. Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква лошото настроение. Тогава бихме могли да си създадем представа как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи.
към текста >>
33.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
или дори за пръчката на
весел
о дете
ако на паметта то би се доверило, и да не стане свещеното за подбив, за играчка и за стока на софистите, които тя за левче там продаваше, за покривало на дарените със слово лицемери,
или дори за пръчката на весело дете
тъй празно свещеното накрая да остане, че само като ехо от чуждите уста, живота свой то да крепи. Не носеха дори скъпернически синовете ти, богиньо,
към текста >>
34.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича
весел
ите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена.
Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже. Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата.
Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена.
Казва, че англичаните нямат никакво право върху Франция и затова, както тя казва, Бог я изпратил да ги победи и изгони, но след като първо ги е предупредила. Проявява голяма почит към краля; казва, че Бог го обича и го е взел под своята особена закрила, поради което той ще бъде също за пазен. За Орлеанския херцог, Вашият племенник, тя казва, че ще бъде освободен по чуден начин, но след като е предупредила англичаните, които са го взели в плен, да го освободят. И за да сложа край на моето съобщение, светлейши принце: Стават още по-чудни неща и са станали през време, когато Ви пиша, които не мога да Ви предам в думи. През време когато Ви пиша тези неща, девица та е заминала вече за град Реймс в Шанпания, където кралят е отишъл бързо за неговото помазване и коронясване със съдействието на Бога.
към текста >>
35.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Тогава възникват „Човешко, твърде човешко”, „Утринна зора”, „
Весел
а наука”.
Ако се опитате да вникнете в първите му произведения, вие ще ги разберете най-вече чрез разположението на мистицизма в знака на идеализма. През този период той написа „Раждането на трагедията от духа на музиката” и „Несвоевременни размишления”, съдържащи четирите части: „Давид Щраус – изповедникът и писателят”, „За ползата и вредата от историята”, „Шопенхауер като възпитател”, „Рихард Вагнер в Байрот”. Всичко това е мистицизъм в знака на идеализма. После душата на Нитче рязко поема напред. Настъпва една втора епоха.
Тогава възникват „Човешко, твърде човешко”, „Утринна зора”, „Весела наука”.
Тук емпиризмът стои в знака на рационализма. През третия период, инспирирани от духовно-задиакалната опозиция, се появяват онези съчинения, които са свързани с волята за власт, които са протъкани от сили, от мощ: „Отвъд доброто и злото”, „Генеалогия на морала”, „Случаят Вагнер”, „Залезът на идолите”, „Антихрист”, „Тъй рече Заратустра”. И така, вие долавяте дълбоката вътрешна закономерност, която съществува между духовния Космос от една страна, и начина, по който човекът стои в този духовен Космос, от друга страна. И ако си послужим със символите на астрологията, които в случая означават нещо съвсем друго, ние бихме искали да кажем: - При Нитче нещата стояха така, че през определен период от неговия живот Венера се намираше в Овен, а после когато тази констелация се промени и Слънцето застана в знака на Телеца – той не можеше да напредва, така че не успя да се придвижи с Марс в знака на Близнаците, а застана в опозиция, т.е. с Марс в знака на Скорпиона.
към текста >>
36.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк,
весел
як, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал.
"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде! Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града. Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите. Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството.
Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал.
За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света. Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях." Виждате, тук някой си търси!
към текста >>
37.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Александър Мошковски, берлински журналист, издател на "
Весел
о вестниче".
Теодор Циен, (1862-1950 г.), "Ръководство по физиологична психология" , 15 лекции, Йена, 1900 г. Бележка № 98 "Датска книга" – очевидно се има предвид Расмусен – "Исус, сравнителен психопатологичен очерк". Лайпциг, 1905 г. Бележка № 99
Александър Мошковски, берлински журналист, издател на "Весело вестниче".
Бележка № 100 В цикъла "Окултните основи на Бхагават Гита", СС № 146, Дорнах, 1960г. Лекция 14 Бележка № 101 Авторът на цитата не е установен.
към текста >>
38.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Един случаен наблюдател забелязва опустошителното
весел
ие и решава да го предотврати, тъй като децата отново ще нахлуят в кухнята, трапезарията и т.н.
В този случай хаосът и разрушенията изобщо няма да изчезнат от лицето на Земята. Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят! Само тогава според личния си принос човек ще може да напредва в еволюцията. И ако човек държи на своята еволюция, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света -, тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли. Представете си следната картина: Разлудуваните деца на едно голямо семейство тичат из къщата на своите родители и разрушават всичко по пътя си чинии, чаши, сервизи, всичко.
Един случаен наблюдател забелязва опустошителното веселие и решава да го предотврати, тъй като децата отново ще нахлуят в кухнята, трапезарията и т.н.
всред останалите здрави сервизи от порцелан и стъкло. И ето че той изведнъж решава. Аз мога да предотвратя разрушенията! Да, този човек, който несъмнено смята, че е чудесен педагог, казва: Ако аз изнеса всички скъпи сервизи и децата ги изпочупят, повече разрушения няма да има! Аз не зная дали подобен възпитател може да изглежда на хората иначе, освен като един кръгъл глупак.
към текста >>
39.
5. Пета лекция, 2 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
То може да се отклони в една свръх
весел
ост, така че човек да е чрезмерно
весел
, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие.
Ние откриваме тези обективни подробности, след като вече сме установили, че от едната страна имаме мислите, а от другата страна волята. Между тях се намират чувствата, това, което ние субективно изживяваме като чувства. До истинската същност на тези чувства може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на човека. И този чувствен живот на човека може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от тоталността на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение. Нека се опитаме да доведем едно чувство до съзнанието всеки може да направи това сам и веднага ще видим, че това чувство, това настроение е всъщност нещо безкрайно разнообразно.
То може да се отклони в една свръхвеселост, така че човек да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие.
Искаме ли да насочим нашият поглед към определено настроение в даден миг от живота, при това не върху неговите причини, а само върху особените му нюанси, ние виждаме, че от най-дълбоката подтиснатост през емоционалното равновесие до крайната маниакална веселост, съществуват стотици и хиляди междинни степени. При всеки един човек настроението е всъщност различно, своеобразно и несравнимо. И ако с един вид самопознание се устремим към дадено настроение, там ние няма да открием нищо друго, освен субективното изживяване на това настроение, субективното изживяване, което е нюансирано по всевъзможни начини от външни подробности и обстоятелства; да, там ние ще открием именно едно субективно изживяване. Обаче ако останем вътре в това субективно изживяване, вътре в собственото душевно вълнение, без да стигнем до идеята, че за някого тези неща могат да станат обективни, в такъв случай ние няма да можем да се доберем до истинската същност на тези чувства и настроения. Но дори и в обикновения живот, ние сме в състояние да проникнем в тези настроения, в тези изцяло потопени в чувствата настроения.
към текста >>
Искаме ли да насочим нашият поглед към определено настроение в даден миг от живота, при това не върху неговите причини, а само върху особените му нюанси, ние виждаме, че от най-дълбоката подтиснатост през емоционалното равновесие до крайната маниакална
весел
ост, съществуват стотици и хиляди междинни степени.
Между тях се намират чувствата, това, което ние субективно изживяваме като чувства. До истинската същност на тези чувства може да се стигне само ако сме наясно, че всяко отделно човешко чувство е вплетено в цялостния чувствен живот на човека. И този чувствен живот на човека може да бъде обхванат само ако кажем: Във всеки миг от нашия живот, ние сме проникнати от тоталността на нашия чувствен живот; във всеки миг ние сме обхванати от едно или друго настроение. Нека се опитаме да доведем едно чувство до съзнанието всеки може да направи това сам и веднага ще видим, че това чувство, това настроение е всъщност нещо безкрайно разнообразно. То може да се отклони в една свръхвеселост, така че човек да е чрезмерно весел, или в посока на подтиснатост, или пък да е налице едно лабилно и подвижно равновесие.
Искаме ли да насочим нашият поглед към определено настроение в даден миг от живота, при това не върху неговите причини, а само върху особените му нюанси, ние виждаме, че от най-дълбоката подтиснатост през емоционалното равновесие до крайната маниакална веселост, съществуват стотици и хиляди междинни степени.
При всеки един човек настроението е всъщност различно, своеобразно и несравнимо. И ако с един вид самопознание се устремим към дадено настроение, там ние няма да открием нищо друго, освен субективното изживяване на това настроение, субективното изживяване, което е нюансирано по всевъзможни начини от външни подробности и обстоятелства; да, там ние ще открием именно едно субективно изживяване. Обаче ако останем вътре в това субективно изживяване, вътре в собственото душевно вълнение, без да стигнем до идеята, че за някого тези неща могат да станат обективни, в такъв случай ние няма да можем да се доберем до истинската същност на тези чувства и настроения. Но дори и в обикновения живот, ние сме в състояние да проникнем в тези настроения, в тези изцяло потопени в чувствата настроения. Впрочем за това е необходима и известна способност за психологическа ориентация.
към текста >>
В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната
весел
ост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
По този начин нашата воля се прониква от нашата моралност, и в дълбоката същност на човека постоянно бушува борбата между това, което човек сваля от своята морална интуиция долу в областта на волята и това, което там, долу, се вълнува и клокочи в неговия инстинктивен живот. Да, всичко това постоянно се извършва в човека. Обаче което се извършва там долу в човека, е в същото време това, което подготвя неговото човешко бъдеще след смъртта. То пробива и в чувствата, но фактически това бъдеще живее във волята. Това бъдеще нахлува в областта на чувствата и пулсира там като нагласа, като настроение, като нещо, което има значение за живота между раждането и смъртта.
В обичайния диапазон на чувствата от острата депресия до крайната веселост се разиграва срещата на човешкото минало с човешкото бъдеще в този живот между раждането и смъртта.
Обаче това, което преминава след смъртта, то се заражда там долу. Но какво живее там? От тези области в които съзнанието не участвува се заражда нещо обективно. То е наистина нещо обективно, защото се подчинява на закономерности, чрез които ние преминаваме през Портата на смъртта като морални човешки същества. Това, което блясва в този момент, е съвестта.
към текста >>
40.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и
весел
на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
И точно в епохата, когато древната мъдрост беше погълната от традиционния духовен живот, този човек който започна да привлича „Разбиращата душа“ към своята животинска организация ставаше все по-силен и по-могъщ. И накрая виждаме как от 8-ми пред християнски век насам, бавно и сигурно човекът разви от своята вътрешна организация един вид „свръх-животно“ с подчертано ариманическа природа, която на свой ред също започна да го облъхва с духовни сили. Тези духовни сили в човека ако мога така да се изразя се сблъскаха с луциферическите сили; те впрочем са другият фактор, който се стреми да отклони човека от неговия правилен път. От една страна имаме луциферическите Същества. Можем да ги определим още и като Същества, белязани от гнева.
Макар и да вдъхновяват човека, те не му позволяват да се чувствува безгрижен и весел на Земята; те постоянно се стремят да го откъснат от Земята и да го пренесат в свръхсетивните сфери; те всъщност искат да го видят поставен над Ангелои, издигнат над низшите функции на физическия организъм; луциферическите Същества изпадат в необуздан гняв при вида на обикновения човек, стъпил с двата си крака на Земята и свързан с нея чрез своите физически функции; тези Същества биха искали да лишат човека от всякакъв животински елемент, и в сегашния етап от неговата еволюция те биха искали просто да го задържат горе в живота, протичащ между смъртта и новото раждане, така че да не допуснат поредната му инкарнация.
От другата страна са ариманическите Същества, Съществата на страданието и болката. Те също претендират за човешката форма, но така и не успяват да постигнат нищо. Болката, която тези ариманически Същества понасят, е ужасяваща. Нещата изглеждат така, сякаш животното смътно усеща в себе си: Ти си длъжно да се изправиш, дори и всичко в тебе да се разкъсва от напрежение, ти си длъжно да станеш човек. Точно тази ужасяваща болка трябва да понасят ариманическите Същества.
към текста >>
41.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Не че трябва да е благочестиво религиозно, едно
весел
о изкуство също може да има наклонност, усещане за нещо религиозно.
Само този, който има чувството да се разлее в известен смисъл в света, да стане едно с нещо друго, да разгърне любовта, той може да слее това разгръщане на любовта със своята собствена същност. Алтруизъм и егоизъм се сливат в едно. Те се сливат вътрешно най-естествено в тоновите изкуства, но също и в изобразителното изкуство. И когато чрез известно задълбочаване на нашите познавателни сили открием как според миналото и бъдещето човекът е свързан с надсетивния свят, ние можем да си кажем, че в настоящето човекът предчувства тази взаимовръзка всъщност в произведенията на изкуството и насладата от тях. И изкуството никога не се проявява в пълното си значение, ако в определен смисъл няма някаква връзка с религиозността.
Не че трябва да е благочестиво религиозно, едно весело изкуство също може да има наклонност, усещане за нещо религиозно.
Убедително доказателство за това е как се развива това, което представлява изкуството. Първоначално то е било едно цяло с религиозния живот. Това, което представлява изкуството, в древните времена е било изцяло вплетено в култа, в религиозния култ. Това, което човекът е формирал като образи на своите божества, е изворът на скулптурата. Нека припомним например самотракските мистерии, с които Гьоте прави връзка във втората част на своя «Фауст»[1], където говори за кабирите.
към текста >>
42.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като
весел
ост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
Ние сами усещаме казаното от нас, ние преживяваме казаното. Тогава когато на всеки друг човек, за да се запознае с нашия душевен живот, е необходимо да възприеме физическите звуци на нашата реч, ние при произнасяне на думи сами вътрешно живеем в нашето астрално тяло заедно с това, което ние влагаме в думите. А чрез това, че по време на сън ние отделяме нашето астрално тяло от физическото и етерно тяло, пренасяме със себе си в състоянието на сън нещо от нашите думи, нещо много важно. Да, работата стои така: душевното съдържание, което влагаме в нашите думи, произнасяни от нас от сутрин до вечер, продължава да вибрира, неговия отзвук остава в душата и след заспиването чак до пробуждането. То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през деня продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня.
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
Но всичко това звучи в съня не като нещо неопределено, а то звучи така , че фактически всичко, което душата е преживяла, чак даже до преживяване на последователността на отделните звуци на речта, всичко това отново звучи в това безсъзнателно състояние на човека, което преживява при степента на съзнание, свойствена му между заспиването и пробуждането. При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души. И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците. Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
43.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства
весел
, щастлив и жизнерадостен.
Само не трябва да вярва, че веднага може да завладее тези по-висши светове от днес за утре. По-скоро би трябвало да има търпение да предприема това потопяване всекидневно и в продължение на много време. Ако има това търпение, след известно време ще забележи, как в него изгрява една мисъл, която не е просто мисъл на обикновеното мислене, а е една проникната със сила жива мисъл. Той може да си каже: Както е жива тази моя мисъл, така трябва да е жива силата, която се намира в зародиша на растението и изгражда органите на неговото тяло. - Скоро тази мисъл така ще се очертае, като че ли излъчва светлина.
В това вътрешно излъчване на светлина човек се чувства весел, щастлив и жизнерадостен.
Прониква го едно чувство, което може да се означи само като «радостна любов към творчески живот». И на волята се придава сила, като че ли посочената мисъл я прониква с топлина, която я прави енергична. Всичко това човек може да поеме от описаното правилно потъване в «Аз съм». Той постепенно ще осъзнае, че по този начин в него се ражда интелектуална, душевна и морална сила от по-висш разряд и че той встъпва във все по-съзнателно отношение с един по-висш свят. Втори такъв израз е «То мисли».
към текста >>
44.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и
весел
ие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането.
И древният човек усещаше как тази останала част от тялото без главата е подчинена на гравитацията, на силите, които опасват Земята. Както казах, той я усещаше като окована в пространството. И той си казваше: Няма никакво съответствие между моето физическо тяло – доколкото то е съставено от елементите на околната среда и моята истинска същност, която аз нося от духовния свят. За да постигна такова съответствие, аз трябва да предприема определени действия. Виждате ли, човекът идва от духовните светове като носи със себе си, наред с всичко друго, и цвета на своите одежди, на своето облекло.
Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането.
В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство. Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят. Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели.
към текста >>
45.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Авторите на
весел
ите песни, естествено, не разбраха абсолютно нищо от сериозните научни доклади.
Да, те започнаха с неимоверна сериозност, а завършиха с присмех и подигравки. Естествено, тук не можем да говорим за каквато и да е връзка между наука и изкуство. Разбира се, Вие бихте могли да възразите, че аз не би следвало да си служа с подобна крайност. И все пак аз си го позволявам, понеже случаят е много характерен за нашето време. Тук на преден план изпъкват истинските съотношения между наука и изкуство, тоест пълната липса на такива съотношения.
Авторите на веселите песни, естествено, не разбраха абсолютно нищо от сериозните научни доклади.
Обратното е по-малко вероятно, но може би и учените не разбраха поетичните творби. Поетите може и да го вярваха, понеже те рецитираха с много дълбоко чувство. Обаче аз определено смятам, че в повечето случаи такъв род съчинения остават неразбрани. Но точно до това се свежда и най-характерната особеност на нашето време, а именно че духовният живот на човека се разпадна на три отдел-ни части. Ето защо и неотложното изискване на епохата се състои в тяхното повторно обединяване.
към текста >>
46.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
От мама
весел
ата си природа свързаното с етерното тяло
Р.Щ.: Ако си спомняте един цикъл от лекции, които изнасях "Връзката на евангелието на Йоханес с другите три евангелията", ще откриете там бележки за връзката на детето с родителите. Ще откриете силното въздействие на бащиния принцип върху физическото тяло и "аз"-а, а майчиният преобладава в етерното и астралното тяло. Гьоте е почувствувал това и го е казал много хубаво: От баща си съм взел фигурата, това, което се отнася до физическото тяло Да бъда сериозен в живота, това, което се отнася до "аз".
От мама веселата си природа свързаното с етерното тяло
И желанието да пиша стихове свързаното с астрално тяло. В тези думи се съдържа изключителна мъдрост. Вие виждате, че по забележителен начин се смесва това, което е в човека. Човекът е една извънредно сложна същност. Има определено сродяваш между етерното и астралното тяло.
към текста >>
47.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни
весел
и неща, които му поднасяме.
Така детето с меланхолична нагласа постепенно започва да гледа навътре и не поглежда радостно навън, тъй като собственото му тяло силно привлича неговото внимание и тъй като то има толкова много грижи с тялото си. Едва когато знаем как при меланхоличното дете душата, устремена нагоре и Духът, стремящ се към разширение, биват обременени от постоянно извиращите от жлезите (с вътрешна секреция – б.пр.) телесни отлагания, които обременяват тялото и проникват в телесните тъкани, едва когато разберем правилно това натежаване и чрез него това приковаване на вниманието към телесното, едва тогава ние ще се справим с меланхоличното дете. Често се казва: Ето, меланхоличното дете е затворено в себе си, то седи мирно, движи се малко. И ние го караме да приема в себе си именно живи, подвижни представи. Стремим се да го излекуваме с противоположното.
Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме.
Това е един съвсем погрешен метод. По този начин ние изобщо не можем да се справим с меланхоличното дете. Ние трябва да имаме способността чрез съчувствие и съпреживяване на неговата физическа тежест да се приближим към детето по начин, съответствуващ на неговата природа. Ние трябва да се опитаме да поднесем на меланхоличното дете именно не весели, комични представи, а да му поднесем сериозни представи. Такива, каквито то е в състояние да извлече от самото себе си.
към текста >>
Ние трябва да се опитаме да поднесем на меланхоличното дете именно не
весел
и, комични представи, а да му поднесем сериозни представи.
Стремим се да го излекуваме с противоположното. Стремим се да се справим с меланхоличното дете, като го ободряваме с различни весели неща, които му поднасяме. Това е един съвсем погрешен метод. По този начин ние изобщо не можем да се справим с меланхоличното дете. Ние трябва да имаме способността чрез съчувствие и съпреживяване на неговата физическа тежест да се приближим към детето по начин, съответствуващ на неговата природа.
Ние трябва да се опитаме да поднесем на меланхоличното дете именно не весели, комични представи, а да му поднесем сериозни представи.
Такива, каквито то е в състояние да извлече от самото себе си. Ние трябва да му поднесем нещо, което да намира отзвук в собствения му тежък организъм. Обаче за подобно възпитание е необходимо да имаме търпение, защото това възпитание не дава ефект от днес за утре, това възпитание действува в продължение на години. То действува по такъв начин, че приемайки отвън нещо, което то има в себе си, детето приема в себе си лечебни сили срещу него. Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото.
към текста >>
Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо
весел
о, то остава безразлично спрямо
весел
ото.
Ние трябва да се опитаме да поднесем на меланхоличното дете именно не весели, комични представи, а да му поднесем сериозни представи. Такива, каквито то е в състояние да извлече от самото себе си. Ние трябва да му поднесем нещо, което да намира отзвук в собствения му тежък организъм. Обаче за подобно възпитание е необходимо да имаме търпение, защото това възпитание не дава ефект от днес за утре, това възпитание действува в продължение на години. То действува по такъв начин, че приемайки отвън нещо, което то има в себе си, детето приема в себе си лечебни сили срещу него.
Ако отвън му поднесем нещо съвсем чуждо, ако на сериозното дете му поднесем нещо весело, то остава безразлично спрямо веселото.
Но ако му поднесем собствената си тъга, мъка, грижа, тогава то приема отвън това, което има в своя вътрешен свят. По такъв начин в неговия вътрешен свят бива предизвикана ответната реакция – бива предизвикано противоположното. Следвайки в модерна форма старото златно правило: Подобното не само бива разпознато от подобното, но подобното бива и правилно третирано, лекувано с подобното; така именно ние и лекуваме по пътя на педагогиката. А когато детето има по-скоро флегматичен темперамент, тогава ние трябва да сме наясно със следното: Това дете, което има по-скоро един флегматичен темперамент, то живее не толкова в своето физическо тяло, колкото в това, което тези дни нарекох етерно тяло, тялото, което е много по-подвижно. Такова дете живее в етерния елемент.
към текста >>
48.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние не им казваме как може да бъде направено това, но детето само бива насочено, така че да може от себе си да изработи такъв един
весел
симпатяга (движещ се гарван), който веднага след това може да стане безкрайно тъжен.
Или децата внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица. Особено държа на следното: още при играчките децата да се вживяват в това, което се движи, което не стои просто на едно място, а кара детето да действува. Така децата измайсторяват неща, които в хода на постепенното изработване им доставят изключителна радост. Те не само правят различни неща, но изхождайки изцяло от собствената си идея, съчиняват разни истории за джуджета, гноми и други подобни. По съвсем сложен начин децата намират възможността да изработват такива неща.
Ние не им казваме как може да бъде направено това, но детето само бива насочено, така че да може от себе си да изработи такъв един весел симпатяга (движещ се гарван), който веднага след това може да стане безкрайно тъжен.
А когато детето успее да изработи ето това (бухал), тогава то е особено удовлетворено! Това са неща, изработени от деца между 11 и 15 години – сега те се правят все още от по-големите, но постепенно ние ще изместим тези занимания в по-долните класове, където формите ще бъдат по-прости. Освен този час по сръчност имаме и същински час по ръчен труд. И тук аз трябва да отбележа, че при всички занимания във Валдорфското училище момчетата и момичетата са заедно. Момчетата и момичетата са заедно чак до най-горния клас.
към текста >>
49.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Другото е: внимателно да следим как се редуват депресивните състояния и манийните пристъпи, свързани с оживление и
весел
ост.
Светът само ще забележи, че в отделни случаи няма никакво подобрение, понеже в живота на така наречените „нормални” неща се гледа като на нещо, разбиращо се от само себе си. Само че „нормалните” неща съвсем не се разбират от само себе си. Това е едното. И така, Вие виждате: ако при епилептичното или епилептоидното разстройство се прилагат поскоро практически или морални средства, за които говорих вчера, при този вид разстройства, за които става дума днес, главното внимание трябва да се насочва към дидактическите методи. Да се предизвикват леки стресови въздействия, това е едното.
Другото е: внимателно да следим как се редуват депресивните състояния и манийните пристъпи, свързани с оживление и веселост.
Защото поради каква причина при тези форми на боледуване възниква смяната на депресивни и манийни състояния? Редуването им възниква, защото детето е вътрешно ранимо и изпитва копнежа изобщо да не проявява своята воля. Ако волята не се проявява в представния живот, тогава възникват депресивни състояния. От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното тяло се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията на подтиснатост се сменят с веселие; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане на урината. Тъкмо дидактиката трябва да бъде използвана при лечението на тези противоположни, редуващи се състояния.
към текста >>
От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното тяло се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията на подтиснатост се сменят с
весел
ие; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане на урината.
Да се предизвикват леки стресови въздействия, това е едното. Другото е: внимателно да следим как се редуват депресивните състояния и манийните пристъпи, свързани с оживление и веселост. Защото поради каква причина при тези форми на боледуване възниква смяната на депресивни и манийни състояния? Редуването им възниква, защото детето е вътрешно ранимо и изпитва копнежа изобщо да не проявява своята воля. Ако волята не се проявява в представния живот, тогава възникват депресивни състояния.
От друга страна, ако това продължава дълго и детето вече не може да го овладява, а трябва да се разтовари, тогава – понеже вътрешната ранимост е донякъде заглушена и понеже астралното тяло се излива навън – тогава възниква едно усещане за приповдигнатост, и състоянията на подтиснатост се сменят с веселие; тъкмо тази смяна трябва внимателно да се наблюдава при такива деца, у които са налице и другите симптоми като изпотяване и незадържане на урината.
Тъкмо дидактиката трябва да бъде използвана при лечението на тези противоположни, редуващи се състояния. Да си представим, че имаме едно дете с депресивно състояние. Ние можем да го облекчим, още в мига, когато детето получи усещането, че ние сме силно свързани с неговите вътрешни изживявания, че го разбираме. Обаче детето – тъкмо поради това, че тук става дума за един вид хипертрофия на представния и волевия живот – има потребност не от едно формално споделяне на неговата тъга. Ако просто влезем в съзвучие с неговото тъжно настроение, детето няма да получи никаква помощ от нас.
към текста >>
50.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Хората седят с изопнати лица, по които няма нито
весел
ие, нито усмивка.
Разбира се, има сили, които се противопоставят. И понякога човек изпитва болка, когато влиза в антропософски среди. Понякога там се усеща една оловна тежест. Липсва каквато и да е подвижност. Има оловна тежест и тогава, която започва някаква дискусия, никой не отваря уста, сякаш и езиците са станали оловно тежки.
Хората седят с изопнати лица, по които няма нито веселие, нито усмивка.
И какво е необходимо преди всичко, за възпитанието на такива деца? Не оловна тежест, а хумор, истински хумор, жив хумор. Въпреки всевъзможните остроумни похвати, невъзможно е да възпитаваме такива деца, ако не притежаваме необходимия жив хумор. Следователно, в антропософското движение трябва да внесем един усет за подвижност. Разбира се, в тази област, указания не могат да се дават.
към текста >>
51.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
– Като цяло, пред себе си имаме едно
весел
о дето.
Детето изглежда така, че ако го погледнете, ще останете с впечатление, че то възприема света главно с очите си; но това е така само на пръв поглед. Има един трагичен момент, и той се състои в това, че преди идването ми тук, получих телеграма, че баща му е починал от сърдечен пристъп. Ако се вгледате в детето като цяло и го сравните с човешкия ембрион, Вие ще се съгласите, че имате пред себе си един гигантски ембрион; детето е останало в ембрионалния стадий, запазило е законите за растежа от ембрионалния стадий и ги продължава в следембрионалната възраст. Фактът, че все още не сме постигнали никакво намаление, се обяснява с това, че тези неща до голяма степен се определят отвътре. Аз се надявам, че в скоро време ние ще достигнем определена точка, след която ще сме в състояние да хармонизираме главата.
– Като цяло, пред себе си имаме едно весело дето.
Загадките на човешката природа се изразяват и в това, че тези отклонения засягат не само човешкия живот, но и целия свят. Следват извадки от историята на заболяването: Детето постъпи при нас на шестмесечна възраст; то е родено през Август миналата година и тогава получи името си от мен, точно по времето, когато бях в Англия. Раждането е протекло нормално. През бременността майката се е чувствувала добре – моля да се отнасяте внимателно към тези подробности, за да ги интерпретираме по-късно – и нека да подчертаем, че през този период тя усилено е работела с пишеща машина.
към текста >>
52.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и
весел
о.
Рис. 24 И когато на своя 60. рожден ден Ернст Хекел произнасяше речта си в Йена, в Зоологическия институт, бихме могли да имаме впечатлението, че пред нас е застанал старият Хилдебранд. Той имаше същия начин на изразяване, говореше също като него: с тих, приглушен глас, претегляйки думите си като някой, който въпреки че е говорил публично много време, все още не е овладял речта си докрай. И куриозното е: Абатът Хилдебранд, носещ изражението на един строг папа – той просто олицетворяваше църковната институция – имаше тази особеност, че с удоволствие разказваше такива неща, които караха другите, ако не да се смеят, то поне да се усмихват.
Беше много забавно да се наблюдава, как по време на официални обеди Хекел започваше да разказва анекдоти от своя живот в паузата между отделните ястия, така че езиците на всички се развързваха и всичко приключваше леко и весело.
Със своето детинско поведение 60-годишният Хекел често объркваше другите и аз още си спомням колко смешен се оказа Оскар Хертвиг, който не успя да изнесе надутата си реч, докато в същото време Хекел разказваше своите анекдоти. И така, струва ми се, че изхождайки от езотеричната подготовка, през която минахте, Вие бихте могли да постигнете нещо особено важно поради факта, че бихте били в състояние да държите речи, подобни на тази, която той произнесе в Зоологическия институт по повод на своя 60. рожден ден. Тя не беше дълга, но беше конкретна и съдържаше нещо изключително обективно. И сега я сравнете с речта на проф.
към текста >>
53.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
На даскала му отива да е бодър
весел
як, а той става сух и скучен педант, той изсъхва.
Виждате ли, душата на човека също може да изсъхва или може да става подобна на тяло, обхванато от треска. В човек има известни качества - за тях не искат да чуват, доколкото, особено днес, мнозина ги притежават - като педантичност и филистерство (филистер - човек без духовни потребности, с ограничен кръгозор, еснаф, лицемер - бел. пр.). Знаете, че днес филистери има навсякъде. Филистерите са в излишък. Един е филистер, друг - педант.
На даскала му отива да е бодър веселяк, а той става сух и скучен педант, той изсъхва.
Това е същото като калцирането на нашата кръвоносна система. Ние можем душевно да изсъхнем. Но можем също и да се размекнем душевно. Това се случва, ако човек става мечтателен, ентусиаст, мистик или теософ. Какво иска такъв човек?
към текста >>
54.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това много е
весел
ило римляните.
И като главно развлечение в тези циркове служило например това, че те завързвали за колове презираните от тях хора, намазвали ги със смола, запалвали ги и живи ги изгаряли. Това е било зрелището в цирка, както днес е зрелище боят с бикове, коридата. Това било широко разпространено. Само си представете тази картина. Там горе тези диви римляни в цирковете изгарят живи намазани със смола и завързани за колове хора.
Това много е веселило римляните.
А долу - християните, извършващи своите богослужения в катакомбите. Даже не можете да си представите, господа, колко голяма е била разликата между това, което е ставало под земята, и това, което е ставало над нея. Трябва само както следва да се погледне към това[1]. Вярно е, че и в средните векове инквизицията е практикувала подобни неща по най-страшен начин. Но всички християни по-късно не постъпвали така ужасно, както постъпвали римляните в периода на разцвета на Империята.
към текста >>
55.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Пашкулът остава съвсем твърд, а пеперудата
весел
о пърха из въздуха.
Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата. Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи - яйце, втори - гъсеница, трети - пашкул, и четвърти - самата пеперуда. Някъде се снася яйце. След това наоколо пълзи гъсеница.
Пашкулът остава съвсем твърд, а пеперудата весело пърха из въздуха.
След това тя отново снася яйце и в течение на годината цялата история се повтаря. Това е факт. Хората просто гледат това, а учените го обясняват, наблюдавайки с помощта на микроскоп или нещо подобно. Всичко това не е така просто. Трябва да се обърне внимание върху това, как може да живее яйцето, как живее гъсеницата, как живее пашкулът, и, накрая, как живее пеперудата.
към текста >>
56.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И накрая бих искал да ви пожелая
весел
о, радостно и вътрешно възвисяващо душата Рождество.
Хвойната е била за хората своего рода Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите домове. Така обикновената хвойна се превърнала в Коледно дърво, в дърво на Христа. Време е да завършваме. И на мен не ми се иска в хода на днешното занятие - въпреки цялата ви натовареност по това време - да оставим без внимание тази изключително важна тема; и ето че се запознахме с този храст, който действително може да се разглежда като дърво на Христа, като Коледно дърво. Ние се запознахме с храста на хвойната, който дава на птиците същото, което растенията дават на пчелите, а на мравките и пчелите-дървогнезди и въобще насекомите - дървесината.
И накрая бих искал да ви пожелая весело, радостно и вътрешно възвисяващо душата Рождество.
За следващата лекция ще бъдете уведомени, а тя ще е скоро. [1] Жан-Анри Фабр – френски ентомолог (1823–1915). Основен труд: «Подаръците на ентомологията. За инстинктите на насекомите», 10 тома, 1879–1907 г. [2] «…вид пчели, които обикновено се нарича дървогнездящи, Xylocopa violacea» – вж.
към текста >>
57.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Трябва да се върнем към древните дрехи, за да открием откъде се е появило облеклото; впрочем аз не вярвам, че господин Бурле толкова често носи фрак и цилиндър и въпросът за него е толкова актуален (
весел
ие в залата).
И въпреки това трябва да ви кажа: когато видя как край мен преминава човек с фрак и цилиндър, си казвам: дявол да го вземе, здраво си се «преобразил»! Защото изначално и фракът, и цилиндърът са били едно наметало. След това наметалото е било орязано долу и е придобило ужасната си форма, превръщайки се във фрак, а отгоре е останал цилиндърът, покриващ главата. Първоначално тук още е можело да се види това. Разгледайте някак цилиндъра и фрака заедно, опитайте се да подрежете цилиндъра отпред, за да можете всичко заедно да наметнете над главата, и тогава ще получите това, от което са се появили и фракът, и цилиндърът.
Трябва да се върнем към древните дрехи, за да открием откъде се е появило облеклото; впрочем аз не вярвам, че господин Бурле толкова често носи фрак и цилиндър и въпросът за него е толкова актуален (веселие в залата).
Когато хората се разхождат във фрак и цилиндър, изглеждат така, сякаш на тях самите са им отрязали главите. В сряда в девет сутринта ще продължим.
към текста >>
58.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тази радост се превръщала в карнавално
весел
ие: хората правели всякакви глупашки шеги, освободили се за няколко дни.
В тези дни той е можел да прави всичко, което поиска. Той е можел да издава заповеди, макар и през останалото време да му се е налагало само да изпълнява чужди заповеди. И целият Рим за няколко дни ставал като обезумял. Хората са можели да се държат даже със своите началници по съвсем различен начин, като не е трябвало да им оказват уважение - и така, за няколко дни хората ставали равни! Тази традиция, разбира се, довеждала до това, че в тези дни хората не тъгували и не са плачели, те се радвали на възможността, макар и за няколко дни, да поживеят така.
Тази радост се превръщала в карнавално веселие: хората правели всякакви глупашки шеги, освободили се за няколко дни.
Ето така възникнали всички тези карнавални удоволствия, тази карнавална разпуснатост. Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила. Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н.
към текста >>
59.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради
весел
бата.
Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода. Когато не съм жаден, пия бира.
Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради веселбата.
Така е било и с германците. Те ставали весели, ставали дейни, когато тази медовина струяла в органите им, когато се излежавали на мечите кожи. Трето основно занимание тогава бил ловът. По това време обработката на земята е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените народи. Когато племето се умножавало, то подчинявало другите и тогава те е трябвало да се занимават със земеделие.
към текста >>
Те ставали
весел
и, ставали дейни, когато тази медовина струяла в органите им, когато се излежавали на мечите кожи.
Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода. Когато не съм жаден, пия бира. Когато пия бира, я пия не заради жаждата, а заради веселбата. Така е било и с германците.
Те ставали весели, ставали дейни, когато тази медовина струяла в органите им, когато се излежавали на мечите кожи.
Трето основно занимание тогава бил ловът. По това време обработката на земята е била допълнително занятие и с нея се занимавали подчинените народи. Когато племето се умножавало, то подчинявало другите и тогава те е трябвало да се занимават със земеделие. Това са били несвободни хора. Когато започвала война, те също е трябвало да вземат участие в нея, трябвало е да носят оръжие и т. н.
към текста >>
60.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела
GA_354 Сътворението на света и човека
Те постоянно се прозяваха, а другите бяха
весел
и.
Че работната заплата и до ден днешен въобще не впечатлява, това е очевидно; но да се пресметне тя по този път е невъзможно, защото учението е лъжливо, макар и да изглежда отлично. Представете си само: човек, който цял ден не работи, защото е рентиер. Той или отива да се разхожда, или просто се мести от кресло на кресло. Но той също изразходва своите сили от сутрин до вечер, по съвсем същия начин! Случи ми се да видя на един работнически концерт, че работниците изглеждаха много по-малко уморени от рентиерите, които въобще нищо не са правили.
Те постоянно се прозяваха, а другите бяха весели.
Така че виждате, че в сметката има грешка. Силите, които изразходваме вътрешно, и силите, които отдаваме външно при работа, не са едни и същи сили! Те не са едни и същи. И затова изчислението като цяло не може да се постави на естественонаучни основи. Трябва да се направи по съвсем друг начин.
към текста >>
НАГОРЕ